Въведение

През 2020 г. Европейският парламент (ЕП) идентифицира шест ключови предизвикателства пред „Висшето образование“, които следва да бъдат преодолени, за да може секторът да продължи своята функция като катализатор на икономическото развитие. Едно от изведените предизвикателства е поддържането на адекватно финансиране, за да се подкрепят качествените изследвания и качеството на преподаване. По данни на ЕП, публичните източници осигуряват около две трети от финансирането на висшето образование в ЕС. Публичните разходи за висше образование покриват плащания от всички нива на управление и финансират всички видове институции и организации, които предоставят висше образование или поддържащи услуги (1).
В същото време, по данни на синдикат „Висше образование“ към КНСБ, държавната субсидия се превежда ежегодно в пълен размер за обучението на студенти по план- приема, но се ревизира. За неусвоените места университетите се задължават да връщат държавните субсидии, което на практика означава отнемане на финансови средства. Отново по данни на ВОН-КНСБ, в държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и цялата система е ощетена с над 320 млн. лв. Оттук и делът за висше образование в БВП намалява от 0,76 % на 0,6 % за последните три години и остава под средния за ЕС – 1% (2).
Въпреки съществуващите проблеми пред финансирането на университетите, тяхната роля за укрепване на пост-пандемичните общества остава изключително важна. Също така, университетите имат решаващо значение за подпомагане на цифровия и зеления преход, като подготвят младите хора за навлизане на нови работни места, изискващи „специфични“ набори от умения (вкл. за управление на операциите, спазване на техническите критерии, законите и стандартите за околната среда). Лидерите на ЕС също призоваха преподавателите, включително тези във висшите учебни заведения, да засилят медийната грамотност, европейското чувство за идентичност и демократичните ценности. Тези призиви идват на фона на нарастване на популизма, ксенофобията, насилствената радикализация и явления, изострени от социалните медии, вкл. растящото разпространение на фалшиви новини (1).