Въведение
Сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е структурно- определящ за икономиките на страните в ЕС. По данни на Евростат през 2021 г. в сектора функционират 172 800 предприятия на ниво ЕС. Техният брой нараства с 4,0 % в сравнение с 2020 г. Съответно в тези предприятия са наети 1,3 милиона души през 2021 г. (с 2,3 % повече от предходната година) и се генерира 256,7 милиарда евро от добавената стойност на Съюза (увеличение от 9,4 % в сравнение с 2020 г.). Секторът като цяло обхваща 0,9 % от всички лица, заети в бизнес икономиката (секции B до N и P до R, както и раздели S95 и S96 по КИД) през 2021 г., но представлява 2,7% дял от добавената стойност на бизнеса икономическата- т.е. три пъти по-висока добавена стойност спрямо дела на заетостта. Това разминаване в двата показателя е доказателство за високата производителност на труда в сектора и неговия капиталоемък характер. През 2021 г. секторът е третият най- малък сред секторите по КИД в рамките на бизнес икономиката по отношение на заетите лица, тъй като само секторите за ремонт на компютри и лични и домакински стоки и минното дело включват по-малко заети лица. Снабдяването с мрежова енергия обаче регистрира второто най-високо ниво на видима производителност на труда1 сред разделите на КИД, които съставляват бизнес икономиката (след финансовите и застрахователните дейности), със средно 191,6 хил. евро на зает през 2021 г. Тази стойност е доста над средната стойност за бизнес икономиката на ЕС, равняваща се на 60,2 хил. евро на зает човек. Сред държавите-членки на ЕС най- доброто представяне по индикатора „видима производителност на труда“ през 2021 г. отчита Испания (с 545 000 евро на заето лице), следвана от Ирландия и Белгия (с над 300 хил. евро на заето лице). България съответно отчита близо 62 хил. евро на зает.
По отношение на отделните подсектори в рамките на разглежданата икономическа дейност, то през 2021 г. „Производството, преноса и разпределението на електроенергия“ е най- голямата част от сектора, допринасяйки за 84,5 % от секторната добавена стойност в ЕС. Подсекторите „Производство и разпределение на газообразни горива по газоразпределителни мрежи“ и „Разпределение на топлинна енергия“ имат сходни дялове
1 Индикаторът на Евростат „видима производителност на труда“ се определя като добавена стойност по факторни разходи, разделена на броя на заетите лица. Това съотношение обикновено се представя в хиляди евро на заето лице.
по отношение на броя на предприятията и заетите лица, но по отношение на добавената стойност първият има по-висок дял (10,5%) спрямо вторият (4,8 %).
На общностно ниво вътрешните пазари на газ и електроенергия биват регулирани по силата на директиви за електроенергия и газ, приети през 2003 г. и юли 2009 г. До 3 март 2011 г. тези директиви трябваше да бъдат транспонирани в националното законодателство от държавите-членки, както и три регламента на Съюза (един относно условията за достъп до мрежите за пренос на природен газ, един относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен в електроенергия, както и един относно създаването на агенция за сътрудничество между енергийните регулатори).
Развитието на сектора се предопределя и от други европейски инициативи през последните две десетилетия. През март 2010 г. беше приета стратегията Европа 2021: това е стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Документът цели повишаване на конкурентоспособността на ЕС и създаване на повече растеж и работни места. Ресурсно ефективна Европа е една от водещите инициативи на тази стратегия, която подкрепя прехода към ресурсно ефективна икономика с ниски въглеродни емисии за постигане на устойчив растеж. В рамките на тази широка инициатива има няколко инициативи, свързани с енергията. Стратегията „Енергия 2021“ за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергия беше приета през ноември 2010 г. от Европейската комисия. Тя определи енергийните приоритети до 2021 г. и действията, които трябва да се предприемат, за да се справят с предизвикателствата на пестенето на енергия, да се постигне пазар с конкурентни цени и сигурни доставки, да се засили технологичното лидерство и да се преговаря ефективно с международните партньори. Приоритетите на енергийната инфраструктура за 2021 г. и следващите години бяха приети по същото време и са предназначени да служат като план за интегрирана европейска енергийна мрежа, която определя приоритетните коридори на ЕС за пренос на електроенергия, газ и нефт.
За постигане на поетия ангажимент на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г., стартираха усилия за развитието на технологии и компоненти с нулеви нетни емисии, които са от ключово значение за постигането на тази цел. Поради това Комисията предложи Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии като част от промишления план на Зеления пакт, за да се гарантира, че екологичният преход не е изложен на риск от стратегически зависимости. Чрез определянето на цел за съвкупния
производствен капацитет за 2030 г. и опростяването на регулаторната рамка за технологии с нулеви нетни емисии законодателният акт ще позволи на ЕС да се превърне в промишлен лидер на този пазар. Амбицията на ЕС е също така законодателният акт да гарантира, че веригите на доставки вече няма да се сблъскват със смущения, какъвто беше случаят с настъпването на пандемията от COVID-19 и последвалата енергийна криза. Актът цели да подкрепи преход към чиста енергия чрез осигуряване на необходимия вътрешен за Съюза производствен капацитет. В тази връзка е и предложението за намаляване на административната тежест за разработване на проекти за производство с нулеви нетни емисии и по-прости и по-бързи процедури за издаване на разрешения. Това ще се прилага особено за стратегическите проекти, които ще се възползват от още по-бързо издаване на разрешения, за да се повиши сигурността на планирането и инвестициите.
Към момента политиките, свързани с енергията и изменението на климата, са особено важни за отделните части от сектора на мрежовите енергийни доставки. ЕС има за цел да се превърне в нисковъглеродна, енергийно ефективна икономика през следващите десетилетия.
По данни на Евростат през 2022 г. възобновяемите енергийни източници са имали най-голям принос за производството на електроенергия, изпреварвайки природния газ и промишлените газове, твърдите изкопаеми горива (въглища) и ядрената енергия. Така през 2022 г. електричеството, генерирано от слънчеви фотоволтаици, надмина електричеството, генерирано от каменни въглища. Разгледано като процентни дялове, то най-висок дял от електроенергията е произведена в електроцентрали, използващи възобновяеми енергийни източници (38,2%), следвани от атомни електроцентрали (21,6%), газови централи2 (20,1%) и въглищни електроцентрали (15,9%). По-ниски дялове се забелязват при нефта3 (2,0%) и невъзобновяемите отпадъци (0,7%). В периода от 2000 г. до 2022 г. производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници се е увеличило повече от два пъти в ЕС (от 407 TWh на 1 080 TWh). Спрямо 2017 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 23,3%. Съответно се наблюдават и значителни промени в приноса на различните възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия през последните две
2 Газът включва природен газ и производни газове; и изключва биогаза, включен във възобновяемите енергийни източници.
3 Нефтът включва суров нефт и петролни продукти.
десетилетия. През 2000 г. 86,0% от възобновяемата електроенергия е произведена от хидроенергия, като този дял спада до 25,6% през 2022 г. Електричеството от вятърна енергия, от друга страна, се е увеличило значително през същия период от 5,2% от всички възобновяеми енергийни източници през 2000 г. до 39,0% през 2022 г. Други възобновяеми енергийни източници с голям дял в производството на електроенергия през 2022 г. са слънчевите фотоволтаици, които се увеличават бързо всяка година (19,0% от всички възобновяеми енергийни източници), първичните твърди биогорива (8,2%) и биогазовете (5,0%).