1. Въведение
Политиката на Европейския съюз по отношение на пощенския и куриерския сектор е насочена към осигуряване на достъпни, постоянни и висококачествени пощенски услуги. Има приета Директива за пощенските услуга, която пряко обслужва тези цели в пощенските дейности. Също така пазарът на пощенски услуги беше напълно либерализиран от януари 2013 г. с оглед подобряване на услугите и ефикасността на доставчиците, но и увеличаване на работните места. Ефектите от това обаче са спорни, като синдикатите в Европа провеждат различни акции за защита на трудещите се в сектора съкращения и влошаване на условията на труд1. По отношение на заетостта например се отчита изключително слаб ръст за десетгодишен период от време: от 1,59 милиона през 2012 г. се достига до 1,61 милиона души заети в пощенския и куриерския сектор в целия ЕС. Германия има най-голям брой заети в пощенските и куриерските дейности, повече от три пъти повече от Италия, Полша или Нидерландия. До 2040 г. се очаква задържане на общоевропейската заетост в секторите, като прогнозите за България са за ръст на заетите с близо 14%. От друга страна, операторите на пощенски услуги в ЕС не нарастват съществено за десетгодишен период (през 2022 г. са 20 700 спрямо 20 000 през 2012 г.), като очакванията са до 2040 г. техния брой дори да намалее под нивата от 2012 г.