Резюме
Строителният сектор, със своите три ключови поделения (строителство на сгради; строителство на съоръжения; специализирани строителни дейности), отбелязва значим напредък през последните десет години и така се затвърждава като ключов за растежа и стабилността на икономиката ни. Нарастващата строителна продукция и генерираните нови инвестиции, особено след трудния постпандемичен период, дават заявка за създаване на нови работни места и продължаване на инфраструктурните проекти в страната. Все още обаче сектора изпитва липса на персонал (вкл. трудно се привличат жени за работа в него), а зачестилите строителни инциденти повдигат въпроси относно спазването на нормите за здравето безопасността на работното място. В тази ситуация необходимостта от съвместни инициативи на работодатели и синдикати е още по- голяма, а ефективна координация на действията е възможна чрез свикване на отраслов съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Основна констатация е, че социалният диалог в строителството е конструктивен и ползотворен през годините, като социалните партньори демонстрират ангажираност по проблемите в сектора и намират успешни решения за тяхното решаване чрез инструментите на колективното договаряне. По отношение на заплащането очертаваме различни макро аргументи в подкрепа на синдикалните искания за ръст на заплатите. Сред тях са изоставането от динамиката на развитие на средната заплата за страната (особено ясно проявено при заплащането в частния строителен сектор), което отваря все по- широко ножицата между размера на възнагражденията в сектора и средните за страната. В същото време строителството отчита по- високи от средните стойности на новогенериран продукт на европейско ниво. Строителството е и структуроопределящ за българската икономика, формирайки значителна част от реалния икономическия растеж на България през периода 2014-2023 г. Едно сравнение със средноевропейските нива показва, че строителната сфера в нашата страна реализира темп на позитивно изменение на БДС 2 пъти по- висок от този в ЕС-27. Проследени и са и данни на микро ниво за три ключови за синдикатите предприятия в рамките на икономическата дейност. Динамиката в приходите и разходите на дружествата, както и състоянието на счетоводния баланс и средномесечните работни заплати, сочат позитивни тенденции на развитие- повишение на нетната печалба, запазване на броя заети и ръст на възнагражденията, покриващ инфлацията.